История на виното

Днес всеки си купува френски, италиански или дори испански вина, защото те се считат за най-добри и показват класа. Всъщност това не винаги е било така. В тази статия ще ви го докажем.


Наричано елексирът на боговете виното и до днес е една от най-разпространените напитки в света. Докато историята на бирата започва в древен Египет, то историята на виното започва по нашите земи. Макар и лозите да са пренесени от Близкия Изток, самото производство е започнало в нашия регион още преди 5000 години и не е спирало. Доказателство за това са намерените големи златни и сребърни съкровища в тракийските гробници, които са служели като посуда за сервиране и консумиране на вино.

Траките всъщност са били считани за най-добрите винари в Античният свят. В началото виното е било произвеждано само по поречието на р. Марица. С времето обаче винарството започва да играе огромна роля за Траките не само икономически но и ритуално. Доказателство за това е, че най-почитаният бог от траките е именно Дионис - богът на виното. Още с идването си по нашите земи, Славяните и Прабългарите бързо осъзнават значимостта на това питие и продължават да развиват силните традиции на траките в производството и отглеждането.

Един от първите преломи идва при приемането на християнството като основна религия на Балканите. Това е моментът, в който Култът към Дионис замира, а неговото място заема Свети Трифон и така познатият ни днес „Трифон Зарезан“. Църквата бързо осъзнава значението на тази напитка, затова започва да се ориентира към винарството. С времето тя става най-големият разпространител и производител на гроздовата напитка, като на много места се е произвеждала директно в самите манастири.

Като всяко нещо обаче и това намира своя край. Идването на Османската Империя докарва и различна религия, която е срещу консумацията на алкохол. Всички са очаквали винарството да бъде спряно изцяло, но това не се случва. Империята, разбираща важността на този поминък за народите тук, не го спира, но и не го пощадява. Виното все пак продължава да присъства не само на трапезата на местните жители, но и по пазарите.


По времето на следосвобожденска България винопроизводството отново се увеличава, но за жалост това не продължава дълго заради филоксерата. Тази болест по лозите се оказва пагубна за огромна част от сортовете грозде и за поминъка на хората. Това пък от друга страна помага да се създадат, нови техники в отглеждането и обработката на земята. С тази промяна в технологията и отглеждането на вините култури България след 1918 година започва да придобива промишлен размах. Този голям бум се поддържа до идването на социализмът.

След 1945 година новото правителство национализира всичко и виното се променя драстично. Пренасят се известни сортове като Мерло, които са пагубни за местните култури и някои от тях изчезват. До края на 60 -те години винарството е променено изцяло . Това е моментът, в който спира да се обръща внимание на качеството и вместо това започва да се гледа количеството.

Този стандарт на вино производство продължава до 1990 година . Но това драги читатели ще го оставим за следващата част, в която ще си поговорим за модерното винарство и как се развива то.

17 views