Родният Сладкар

Updated: Sep 6

Днес историята ни отвежда до друг един също велик човек в Кухнята на България и оставил отпечатък в нея и в миналото и това е Царският Сладкар Славчо Петров.

Той е роден на 8 март 1918 в село Славиня, гранично селце, което е между Кралството на Сърби, Хървати и Словенци и Царство България , но през 1920 година оставено изцяло в Сръбска територия.

Неговото детство е тежко бедността , войните по това време са обзели всички, от невъзможност и недоимък още като малък той заминава за Пирот да търси работа и препитание. Там след дълго търсене успява да стане чирак на местен сладкар на име Лазар Чирич. За съжаление в това тежко време още на 13 години той загубва семейството си и в търсене на нов живот се премества в Белград. Там той успява да се докаже като истински сладкар и да работи във най-хубавите сладкарници и цехове в Белград. Но сякаш патриотизмът и родолюбието са нещо, което не го оставят и на още 19 годишна възраст той решава да избяга от Кралство Югославия и да се установи В Царство България.


Но за съжаление новото начало не е лесно винаги и с много труд той намира работа в Сладкарницата ‚Охрид“ в София тогава намираща се на бул. Дондуков . Управителят , който също е бежанец, но от Македония на име Климент Пасков, разбира младежът и затова го подкрепя и помага и успява да го накара да се яви в тогавашната изложба на Сладкарски Произведения. Това всъщност е преломният момент в неговата кариера, защото към него проявява интерес фирмата ,Савоя“ която е доставчик на сладкарски изделия за царският двор и там той научава ,че се търси сладкар за царското семейство. От там той успява да се запише за конкурса и го печели с направата на сладкарско изделие с формата на корона. Там той започва да става наистина известен и странно или не и съдба да се нарече , но там той се среща и с Великият Готвач на България Нацко Сотиров с който се оказва ,че са земляци и от съседни села. Но Петров не е бил само уникален сладкар той е бил и художник и писател и автор на кулинарни книги , за жалост някой изгубени други променяни като една от тях се нарича „Сладкарски аромати “ но издадена чак във 1996 - та година и не се знае колко е реално всичко и колко не. Но за съжаление за много от нещата в нея може само да предполагаме дали са били така. Но и един последен факт за него като истински сладкар той е бил и художник и успява за запечата върху хартия образа на царят от дните на неговото поклонение през 1943-та година.


И така след краят и идването на новият режим той спира своето развитие и работи и накрая се отдава изцяло на писането на готварски книги. И така приключва още една история на човек, който се е борил със живота , но за жалост трудът му захвърлен някъде и забравен. И като готвачи и хора мисля, че е наш дълг да възродим кухнята и рецептите и да дадем нов живот на този майстор -сладкар и на всички останали през този период, защото храната показва много за нашата култура, а като готвачи ние сме и пазители на тази култура на хранене бит и живот за идните поколения.



449 views