Храната през Средните векове Част 2 Eдна статия на Максим Методиев

Както обещахме тази част ще говорим повече за месата и съхраняването на продуктите .


И нека започнем и то с една от най-важните храни през средните векове. Месото - храна, която е неизменна част от днешната ни диета, тогава редовно радва с присъствието си само благородниците, които разполагали със собствени ловни гори, от където се набавял дивеча. Крепостника, дръзнал да ловува в горите на господаря си се разделял с ръка при снисхождение, но по-често бивал наказан със смърт. Селяните очаквали големи празници, за да могат да положат месо на трапезата си, като това се случвало около два пъти в годината – покрай Рождество Христово и след Великденските пости. Най-често срещаното месо било свинското, поради лесното отглеждане на животното, а от него се ядяла всяка част, без изключение. Народите, обитаващи речни, морски, океански или езерни региони се радвали на свежа риба, но поради лошите условия за земеделие във въпросните местности, не са имали богато разнообразие от зеленчуци и плодове.



Поради липсата на презервационни знания, най-често месото се запазвало чрез силно осоляване, а готвачите го приготвяли с небивало, за днешните стандарти, количество подправки като канела, кардамон, карамфил и черен пипер. Ценните подправки се снабдявали през пътя на коприната, който преминавал през Византия и нашите земи, а цената им била посилна само за най-високите и силни синьори. След завоеванията на Османските турци на балканите и Мала Азия западноевропейските държави се задължават да намерят нов път по море до Индия, което води и до откриването на Новия свят. Солта, днес толкова леснодостъпна, преди била изключително скъпа и се добивала от опасни подземни мини, намиращи се на шепа места за целия Стар континент. Свежите билки били разпространени по целия континент като към тях включваме мащерка, розмарин, салвия, магданоз, копър, мента, горчица и др. Те били достъпни и за най-бедните прослойки на феодалното общество и се използвали както за готвене така и за медицина.

Млякото и млечните продукти играели голяма роля в диетата на Средните векове. Най-разпространеният добитък били кравите, следвани от овцете и козите, като това зависело най-вече от региона. Процесът на пастьоризация не бил познат все още, затова млякото не се съхранявало в големи количества, а се обработвало веднага на сирене и извара. Маслото също било важен продукт, но се срещало главно в северните части на Европа, докато в други се ползвало предимно свинска мас, а в Средиземноморието – зехтин. Има изобилни книжни сведения, че през късните Средни векове бадемовото мляко придобива голяма популярност, поради трайността си.




Десертите, под по-познатата ни форма, започват да се развиват през късното Средновековие с навлизането на захарта от арабския свят. На пиршествата присъствали екзотични плодове от Близкия изток, различни дражирани ядки, тартове, кексове, а в последствие към трапезите се присъединяват и джинджифиловите бисквитки, пренесени във Франция от арменски монах. Повлияни от арабските кулинарни течения, в южните части на Европа се появяват торона и дражираните плодове, но сладкарството ще предприеме по голям скок през Ренесанса, когато в градовете-държави на Италия ще започнат да правят сладоледи за дворовете на богатите патриции и, най-вече, се направи откритието на телената бъркалка, която позволява разбиването на яйца и кремове по много по-ефикасен начин.

Зад по голяма част от невероятния напредък в гастрономията на



Средновековието стоят двете най-високи прослойки – църквата и благородниците. Първите имали огромни владения, където произвеждали и складирали храна. Повечето книги с рецепти от епохата били увековечени от монасите хроникьори, тъй като те били част от малкото грамотни поданици на монарха, докато обитателите на манастирите имали предостатъчно време да експериментират с ликьори, сирена и десерти. Същевременно, благородните дворове и синьорите в тях, водени от кодекса на кавалерството, превърнали пировете в истинска церемония с безбройни блюда, където готвачите се надпреварвали да надминат себе си в горещите кухни на каменните замъци, а противно на доскоро лансираното мнение, лидерите не подмятали кълки от див фазан на домашните си любимци по време на процесията.



Средновековието е един от най-продължитенлните периоди от историята на Европейската цивилизация. През тези дълги векове, населението на Стария континент преминава през бавни но сигурни промени в начина си на питание и добиване на храна, за бурни промени след Колумбовия обмен.Историята на храната като течение в науката е сравнително ново и бори едни от най-големите мисконцепции, наложени от минали исторически заключения и популярната медия. Най-вероятно ние, съвременните хора не бихме припознали много от нещата на трапезата на нашите предци, поради факта, че човечеството извървява дълъг път от тогава, но със сигурност всеки от нас, историк или готвач (или и двете), би имал какво да научи от начина им на хранене.

39 views