Храната през Средните векове -Част 1

Updated: Sep 6

Автор: Максим Методиев


В тази част ще се запознаем с хранителните навици и ще обърнем внимание на зеленчуците и плодовете при средновековните хора.



Изучавайки историята като наука, ентусиаста е по-често привлечен от историческите битки и повратните междучовешки драми, които определят курса на една държава, докато битието на обикновения човек остава на заден план. До неотдавна познанията ни за менюто на средновековието, се черпеше от книжни източници, описващи главно богатите пиршества на сеньориалната прослойка, а масовите филми създаваха фалшивата илюзия у зрителя, че на трапезата на крепостника често е можело да се срещне добре опечен глиган, който се споделя между семейството му, които настървено раздърпват дивеча с ръце.



За да разберем обаче реалната картина на средновековните хранителни навици е необходимо да споменем, че преди откритието на Новия свят Европа е изглеждала по съвсем друг начин. Непознати за кулинарията са били култури като картофа, царевицата, пипера, фъстъците и някои бобови видове като едрия фасул, ванилията, какаото, тиквата и много други продукти, без които би било трудно да си представим модерните хранителни навици. Тези продукти се въвеждат след Колумбия обмен, когато за първи път конквистадорите разменят нови екзотични храни и ценни вещи за голям лист от болести, потапяйки вековните цивилизации на Западните Индии в хаос.

Логично, следва да си зададем въпроса какво са култивирали в Стария свят, щом картофа и домата са били непознати. Феодалното средновековно общество се е деляло на различни прослойки, като най-многобройната, познахте, е крепостничеството, чийто основен поминък е бил земеделието. Селяните са живели и обработвали земята на своя феодал като се налагало на му плащат данък за това (най-често десятък). Мнозина от селищата са организирани като общности, където се е обработвала обща част, най-често предназначена за зърнени култури като ечемика и просото. Хляба, продукт на споменатите култури, е бил и основния поминък на обикновения човек тогава. Меленето на брашно е било по-труден процес, затова и белия хляб е бил разкош, предназначен само за благородниците. Ечемика също така се е ферментирал и в бира, като леко алкохолната напитка е била употребявана постоянно от всички, даже и от деца, като масово се отбягвало консумацията на вода, поради честите натравяния.



Зеленчуците, от друга страна, почти винаги се готвели, понеже се считало, че може да са отровни или да повлияят зле на здравето на благородника, както се споменава в някои стари книги. Съществувала е стигмата, че това, което вирее под земята, не е подходящо за трапезата на синьора, поради това малко зеленчуци се консумират от привилегированите – главно праза и лука. Основни култури тогава били ряпата, моркова, гореспоменатите от семейството на лука и зеле. На огнището в обикновения дом винаги е къкрил голям казан с яхния, където мятали различни зеленчуци или приготвяли зърнени каши, а когато съдържанието привършвало, добавяли още към останалата гозба – практика, позната от древен Рим, която ще се пренесе до по-модерни времена под формата на пот о фе (pot-au-feu на френски). Истински бум на населението в Европа настъпва, когато от Мала-Азия навлизат някои бобови култури като нахута и зеления грах, които са значително по-богати на протеини и калории от ечемика и просото.



Плодовете зависели от региона – на юг се срещали цитруси като портокал и лимон, нар, а в по-северните части се срещали, ябълки, круши, дюли и сливи. Гроздето се култивирало навсякъде, където позволявало, а от него, както можете да се досетите, правели вино. Червената напитка оставала сравнителен лукс, или често срещана във винарските региони около Средиземноморието, а масовите напитки през епохата за простолюдието били бирата и медовината. Арабски алхимици, постоянно експериментиращи в пищните палати на иберийските халифати откриват процеса на дестилация, а продукта наричат ал-кул. Новото откритие постепенно навлиза в Европа, където алкохола първоначално се използвал за медицински и кулинарни нужди, докато, може би, в дадените гилдии не разбрали за веселите последици от консумацията му.



Така завършва и първа част от тази статия а бита и културата на средновековният човек. Във втора част очаквайте да разберете повече за храненето с меса и млечните продукти при нашите пра деди .


Автор : Максим Методиев