Кулинарните състезания в училище - грешки , усъвършенстване и конкуренция

Updated: Sep 6

Един Разказ и откровение от Андония-Филумена Царенкова За нейните преживявания и опит в Кулинарните състезания и грешките мотивацията и пътят , за да доситгнеш Кулинарни върхове

Всичко започна когато бях девети клас . Без никаква представа за това какво се случва на тези мероприятия ,никакъв опит и разбирания за кулинарния свят ,аз се впуснах в първото си състезание . Подготвях се сама вкъщи придружена от старомодната фурна Раховец, и това от коя страна ще пече бе изцяло нейно решение . Въпреки неблагоприятните условията успях да завърша менюто за което черпих идеи от интернет, книги и Георги Хаджиминев с когото се свързах чрез социалните мрежи. Той ми помогна и заедно сглобихме меню което да мога да осъществя.


Нощта преди състезанието беше пропита със съмнения в това дали ще се справя или не. Внезапно ми хрумна безумната идея да приготвя ястията за последен път ,което доведе до следната ситуация. Започнах подготовката на продуктите в 22ч., в 23ч. вече бях организирала работното си място и стартирах таймера. Завърших двете порции в 1ч знаейки отлично ,че трябва да стана в 6 сутринта бодра .Това определено не се случи ,но мотивацията надделя над умората и ме зареди със забележителна решителност. Сутринта сякаш времето се движеше изключително бързо и неосъзнато за мен.

Когато преминах прага на залата се почувствах в свои води. Времето за подготовка изтече и сигнала за начало прониза ума ми .Започнах да се движа с изключителна скорост и хаотичност .Огромна грешка беше факта ,че не бях изготвила точен план. Но това не ми попречи да гледам позитивно на нещата и да се насладя на първото ми състезание. Разликата между мен и останалите участници бе нагласата . Те искаха на всяка цена да спечелят първо място докато аз знаех ,че се изправям срещу по-опитни . Затова реших изцяло да се отдам на приятни чувства и да готвя така както знам ,давайки всичко от себе си и наслаждавайки се на изживяването .


Всички участници очаквахме с нетърпение решението на съдиите.Усещах напрежението в другите, което с всяка минута ескалираше .Започнаха да обсъждат с нас наблюденията си относно нашето представяне. С изключителен интерес изслушах тяхното мнение , а когато дойде моят ред разбрах ,че съм приготвила ястията си вкусно въпреки липсата на техника. Допаднало им беше моето спокойствие и положителната ми нагласа , а това казано от професионалисти означаваше много за мен . Започнаха да съобщават победителите и на трето място за изненада чух своето име. Грамадна усмивка озари лицето ми и се почувствах сякаш бях първа.

С придобитият опит и новите знания аз с нетърпение очаквах новата учебна година с която се задаваше и поредното състезание. Този път обаче реших да наблюдавам конкуренцията отблизо като междувременно с това започнах работа в ресторант. Прекарах лятото работейки ,а през почивните дни помагах на състезатели. Старателно записвах всяко тяхно действие , пропуск или хитра идея за спестяване на време и така не след дълго бях запозната със силните и слабите им страни , начинът им на работа , хигиена и най-вече способността им да се справят в стресови ситуации . Успеха за мен бе станал като фикс идея ,исках да докажа на себе си ,че мога да бъда на престижното първо място , но бях ли подготвена за него ?


Внезапно дойде и последната тренировка преди големия ден. Аз приготвях многокомпонентните си ястия с голяма прецизност и лекота ,влизайки напълно във времето , докато той губеше концентрация и качеството на храната му често не бе в отлично състояние. Състезанието бе разпределено в два дни . Първият ден участваше конкурента ми. За съжаление той изпадна в доста нелепа ситуация и затова той излезе с пет минути над регламентираното време , губейки голям брой точки ,които нямаше как да възстанови . Журито бе изключително педантично. Забелязваха всяка малка грешка или излишно движение и не се бояха да споделят това с участниците . Ден втори . Учители и готвачи ме обкръжиха ,казвайки ми ,че всичко зависи от мен и, че трябва да спечеля . Тези думи противоположно на очакваното вместо да ме заредят с енергия ме потиснаха . Началният сигнал оглуши залата . Единственото което чувах, бе едно гласче което ми казваше “Не се проваляй”. Часовникът тиктакаше . Аз все още не бях издала предястието си , когато журито дойде при мен питайки ме за всяка съставка, като преждевременно аранжирах чиниите с голяма ловкост и бързина . Дадох им знак за готовност , те вкусиха от порцията , спогледаха се и се оттеглиха. Продължих с приготвянето на основното в което задължителни бяха орехите и рибата . Оставаха ми десет минути ,в които трябваше да приготвя ризото , пюре , сьомгова пъстърва и да оформя ястията. Капчицата надежда в мен се изпари оставяйки след себе си привкус на разочарование и загуба. Обявиха резултатите придружени с кратко описание за всеки един от нас. Класирах се на трета позиция .Като вкусовите качества и аранжирането ме бяха спасили от пълна загуба. Цяла седмица след състезанието не можех да приема третото място и недоволството ме преследваше като сянка. Сега навярно бихте си помислили ,че се отказвам от тази игра на нерви и от постоянния дискомфорт . Но аз се чувствам още по-подготвена , пламъка в мен се разраства и желанието ми да продължа да се впускам в кулинарни приключения е неспирно.


Професионалното ми израстване тепърва започва и съм готова да се проваля стотици пъти за да стигна до него. Защото знам ,че това е моето щастливо място , знам че го искам и съм готова да се трудя за да го постигна и дори след тежък ден аз пак ще съм удовлетворена от избора си.


“We're hoping to succeed; we're okay with failure. We just don't want to land in between.”- David Chang




254 views