Пътят към Bocuse d’Or – през очите на един неуморим готвач

Updated: Sep 6

Христо Фильов член на Шефс Клуб София е млад готвач който е едва на 21 години, а вече е натрупал голям брой състезания зад гърба си. Сред тях са две квалификации за Bocuse d’Or България, една европейска квалификация за Bocuse d’Or в Торино,

Италия и няколко участия на Национална Кулинарна Купа. Готвенето за Христо е страст и смята, че разковничето на добрата храна е в детайлите.




Направихме с него едно кратно интервю, какво е за него Bocuse d’Or от подготовката, самият дух на състезанието и неуморността с която той продължава да се бори за титлата.


Как разбра за Bocuse d’Or?

Разбрах за Bocuse d’Or когато бях на 17 години и мой съученик ми изпрати линк към стрийм на кулинарно състезани и ми каза , че в него има Българско участие. Състезанието беше европейската квалификация за Bocuse d’Or в Будапеща, Унгария, а нашите състезатели бяха Антонио Иванов и Симеон Николов. Бях възхитен от подредбата на боксовете, трибуната с хилядите фенове и доста силното Българско присъствие сред тях. Това ме накара да се поразровя из нета и да разбера повече за състезанието.

Какво те накара да се запишеш за Bocuse d’Or?

Преди 4 години започнах работа при шеф Петър Николов и шеф Андрей Стоилов. Под тяхното ръководство за пръв път усетих истинската дисциплина и отговорност за това как се готви в голяма кухня с много хора за много хора.Научиха ме на организация и отговорност. Почуствах се уверен, затова се записах за състезанието най-добър млад готвач на НКК. След като спечелих състезание и натрупах малко увереност , възможноста да бъда коми на Bocuse d’Or не беше далеч.Няколко месеца по-късно шеф Петър Николов спомена , че брат му шеф Никола Николов ще участва в Българската квалификация на Bocuse d’Or и аз изявих желание да съм му коми, мислейки , че съм готов да участвам на такова състезание . Шеф Никола Николов долетя от Швейцария едва 2 дни преди състезанието в което щяхме да вземем участие заедно с шеф Веселин Калев. Нямахме много време за тренировки , но въпреки това бях доста уверен за нашето представяне.Уви представянето ми беше доста слабо и липсата на опит си каза думата. Въпреки това успяхме да вземем първо място и да се класираме за Европейската квалификация в Торино,Италия.

Как се подготви и представи на Bocuse d’Or Европа 2018?

Тренировките не бяха никак лесни. Шеф Никола Николов работеше в Швейцария, Шеф Веселин Калев на Боровец ,а аз в София и поради разстоянието между нас тренировките ни доста често бяха онлайн.Това разбира се е голяма пречка не само защото избистрянето на детайлите става изключително трудно , но и защото трудно се достига отборна сплотеност когато отбора не е заедно.Някак си успявах да намирам време да тренирам , въпреки голямото количество работа което имаше в хотела месеците преди състезанието. Въпреки работата ни съумявахме да се съберем няколко пъти и да направим тренировки и план за работа.И така заминахме за Торини , но този път бях с доста по-наведена глава от състезанието в България. Дойде деня в който трябва да се състезаваме. Влзенахме в бокса,подредихме си нещата и чакахме началния сигнал. За първи път се чуствах толкова притеснен преди състезание.Въпреки , че все още не се чувствах на достатъчно високо ниво за такова състезание дадох всичко от себе си. Уви завършихме последни. Голяма част от хората мислят , че е постижение да се стигне до европейска квалификаци, и е така, но аз въпреки това бях доста ядосан не само за последното място , но и за представянето си. Затова си поставих за цел да участвам отново.


Как се представи на Българската квалификация за Bocuse d’Or 2020г.?

Имах чувството , че това състезание ще е различно. И тримата вече бяхме взели участие на европейска квалификация по веднъж, имахме опита. Аз се чувствах подготвен, през изминалата година работих здраво за да стана по-бърз,по- прецизен и като цяло имах доста повече усет към храната от предишните състезния.С шеф Петър Николов работехме заедно вече от 4 години и това помага много за да работим добре в екип и да се разбираме.Месеца преди състезанието, тримата с Шеф Николов и Шеф Веселин Калев обсъждахме доста често рецептите и плана за работа. Подготовката ни беше много добра въпреки малкото време което имахме.Успяхме даже да направим няколко пълни тренировки по 5ч35мин. Рецептите бяха така да се каже пресяти и готови 1 седмица преди състезанието. Успяхме да направим меню с професионален фотограф и дизайнер, и смея да твърдя , че се получи доста сполучливо.Дойде време за състезанието боксът ни беше подреден блестящо и заготовките ни бяха много добри.Чуствах се спокоен от самият старт на състезанието до самия край. Издадохме храната както я бяхме тренирали само с 1 грешка(много сухо свинско коремче).Въпреки това бях много доволен от себе си и цялостната представа на отбора. Разбирахме много добре и се допълвахме взаймно.Имах чуството ,че този път не само ще избутаме последното място, а и ще успеем да се класираме напред (с много тренировки разбира се).

Уви за пръв път от 2012г. насам България няма да участва на Европейската квалификация на Bocuse d’Or. Няма да крия, че бях доста ядосан (и още съм малко), но тези неща не са под мой контрол затова гледам към следващия Bocuse d’Or с надежда.

598 views