Що е то, Трифон Зарезан!?

Статия на нашият Главен Секретар - Йордан Касабов, за корените на празника Трифон Зарезан, и защо не само заради виното винаги е давал весели поводи на българите.



Ние българите, обичаме да разказваме разкази и легенди за произхода на нашите земи. Няма никакво съмнение ,че всяко кътче на България крие своят чар и своите тайни, въпреки леките различия на обичайте във всеки регион, ни обединява едно- Традицията. Точно такъв е и днешния ден, изпълнен с обичай, ритуали и притчи разказващи а тях.


Лозарството е поминък добре познат на Българина, предаден от предшествениците ни по тия земи, семена от Грозд са намерени в седем различни места датиращи още от Новокаменната епоха (между 6000 и 5650 преди Христа). Пловдив е смятан за шестият най-стар заселен град в света, в Небет тепе са разкрити останки от първото праисторическо селище в Европа, което датира от каменно-медната епоха. Което според слуховете го прави най-старият град в Европа, а именно там се е намирал и древният град Пулпудева. Но първите сведения за култивиране на лозя, и производство на вино са от Бронзовата епоха, където си личи, че траките са били доста запознати с вино производството, което е било използвано от за утоляване на жаждата до ритуални цели. Част от тракийската култура още живее във фолклорните ни обичай, ритуали и легенди, с който поддържаме винопроизводството на тези земи вече няколко хилядолетия.

Такъв е и Зарезанов ден, празник на Лозари, Градинари, Кръчмари, Соколари и всички които се чувстват празнично. За обичаят се твърди ,че е силно вкоренен от ритуалите за Дионисий, но с идването на християнството е променен на Трифон, за който има разногласия дали е бил брат на Дева Мария или не, но едно е сигурно, до ден днешен се благослови лозата с вино, празнува се ,танцува се и се пие.



Той е сред най-устойчивите, но и най-противоречиви и сложни по своята историческа същност обичаи в българския народен календар. Това е трудов обичай, свързан с първия стопански процес в годишния цикъл на обработка на лозата – пролетното ѝ зарязване. Тогава започва и същинската работа по лозята.



В българския народен календар има и други важни трудови празници, свързани с лозарството и винарството. Така наречените Кършовден, Петровден, Кръстовден, Преображение и т.н. Всички тези гранични периоди в отглеждането на лозата и производството на вино са обичайно и ритуално отбелязани в народните традиции. Във всеки винен регион на страната церемоните покрай Трифон Зарезан си имат своите характеристики. В с. Виница, Варненско, виното от бъклицата се плисва в средата на лозето „за берекет, така да тече виното “. В с. Гореница, Врачанско, при поливането благославят „както тече виното, така да расте гроздето “. В с. Елица, Пазарджишко, на зарязаната първа лоза окачват парче „баба “и благославят: "Да е честито, да е благословено! Пъшките (гроздовете) да станат колкото „бабите “!". В Лясковец на Морава мъжете свалят калпаците си и ги окачват на чуканите, за да е много и черно гроздето като тях. В Югозападна България зарязването се извършва винаги от 2 души, а благославянето се превръща в ритуална игра с точно определени действия и думи. Мъжът, който реже, застава в единия край на лозето, а вторият мъж е скрит зад някоя лоза, в другия край на лозето.

Практиките с лозовите пръчки са едни от най-съществените, наред със зарязването, поливането с вино и благословиите. Те са важен атрибут на празника. Оставят се обикновено на лозето, за да не се „дигне берекета “от него. В Северна България, в селата покрай Дунав, пръчките се хвърлят в реката, за да тече виното така, както тече Дунава. Една от пръчките винаги се свива на венец, който се поставя на калпака, около кръста или през рамо. От лозови пръчки се приготвя и „короната “на лозарския цар. В средните и източни райони на Северна България се избира „цар на лозята “. След като всеки стопанин е зарязал своето лозе, всички се събират там, на обща трапеза.




Обредната храна за лозето (и трапезата) се приготвя от жените- питка, украсена с фигури от тесто във формата на лозов лист или грозд, сирене, сланина; туршия, луканка, „бабяк“ и др. Освен това се занася и бъклица с червено вино или ракия, украсена с чимшир, здравец, бръшлян, вързана с червен конец. Косерът с който ще се зарязва, предварително се почиства и се наточва добре. Обичаите повеляват да се омеси хляб – пресен или квасник, да се свари кокошка, която по традиция се пълни с оризили булгур. Като се свари кокошката се препича на саджак(колко от вас знаят какво е саджак). В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето.

Трифон Зарезан е празник на любовта към историята, традициите, природата, човека, храната и най-вече виното. Една любов съхранена и предадена от хилядолетия, претърпяла промените на времето, но запазила своят корен като лоза.


Отдайте почит на този ден с любов и вино.


Наздраве!

18 views