Хлябът и неговата история по нашите земи

Updated: May 31




Хлябът нещо неизменимо от човешката история, нещо толкова сакрално, толкова възпявано във всяка една книга, това е микс от брашно и вода най-базовите

елементи на земята. Произведение на изкуството със много история и присъстващо от сътворението на света перфектния баланс между земята и водата и създаването на живота. От нашето раждане до нашата смърт хлябът е неизменна част от нашият живот а в днешно време станал прото някаква даденост, но също вече намиращ се във много много форми и вариации. Във всяка култура присъствието на хлябът е едно от нещата , който ни обединява без значение дали той е направен от смляна пшеница или царевица. И с времето особено по нашите земи или както е наричан „Центърът на Европа“ хлябът е бил много много важна част в живота на хората. За народите на Балканите и за на Българите хлябът и приготвянето му е било нещо като цял ритуал още при раждането се замесва погача а на 40 тия ден от него когато детето се води в църквата според родния обичай за да се представи на бога се приготвя обреден хляб. А когато то проходи се приготвя „Прощапулник“. . Пити и погачи се приготвяли в миналото за всяка дейност, свързана с дома, нивите и добитъка на хората – заораване на нивите, приключване на жътвата, подрязване на лозите и др.


И това е голям показател , че още от тези древни времена тука е имало голямо разнообразие на култури използвани за хляб като „Пшеница , Ечемик , Просо , Ръж и Овес , но и тогава оризът е бил познат също макар и в много редки случай“ На Балканите сме били и все още сме много големи късметлии, защото почвата е много благородна. Но колкото и хубава да е била и много различни житни култури да е имало, даже и при нас е имало едно златно правило, колкото по бял е хлябът толкова по скъп и достъпен само за високите слоеве от обществото, макар и в днешни времена да е различно.

Но естествено както и днес така и преди бизнесът и парите са играели голяма роля, затова най-използваната култура на Балканите и най-добрата за хляб е била Ечемикът защото той е бил евтин по лесен з отглеждане и по бързо растящ от пшеницата или другите култури познати по това време. Хората са използвали хлябът за всичко и това може да се види и до ден днешен, и със времето се развива много печенето на хляб по Балканките земи и особено когато ние сме се заселили и по тези земи като народ сме започнали да изпробваме много. И знаете ли, че по времето на Османската Империя или по Времето на Византиската империя Българите са били най-добрите пекари познати в Цяла Европа, като майстори на хляба и търсени специално от всякъде, за да изпекат хубав хляб за всеки големец в Европа. За малко информация да ви кажа много преди Франция и техните хлебари или Италианците и те по Българските земи са се правили хлябове от квас и без квас и всякакви видове различни по форма вид и пълнеж. Многозначността на хляба в бита на българина си личи от това, че той е не само ежедневна и обредна храна, но народът ни е свързал приготвянето му с най – съкровени и чисти послания, символи, които трябва да осигурят живот, плодородие, изобилие. В наши дни, въпреки технологичния напредък и изменения бит на българина, той не сяда на трапезата си без хляб, приготвя погачи и пити за всеки празник в живота си и традиционно продължава да посреща дори най – високопоставените гости с хляб и сол или мед.

Приготвянето и консумирането на хляб в бита на българите е една характерна черта от националната му идентичност, съхранена и предавана като наследство през поколенията.

19 views