Малка история на храната по Българските земи - Част 2

Един преразкар за храната по българските земи в няколко части през погледа на Димитър Боев - член на Шефс Клуб София



Както казах и преди Византия има голям принос за кулинарното развитие в България. Но сега да поговорим още малко за това как Византия е учителка на Европа.


И както споменах преди техните на Българите и Славяните са били доста примитивни а солта е била изключително рядка и е присъствала само при богатите.



А сега да разкажа малко как е започнало всичко и как Византия пренася нейното знание във България и по тези земи. Както винаги се е случвало духовността и вярата са имали голяма стъпка в това. Началото се слага със манастирите и монасите който пристигат, те не идват само с вяра, но и култура и навици. В продължение на години те разпространяват не само вяра, но и знание те донасят със себе си много ценна книга по това време наречена „ Геопоника , която е ръководство за земеделие с описание на много растения, земеделски култури, агротехники. В нея има и рецепти за приготвяне на храна, непознати на българите, съвети за използване на билки, треви, за отглеждане на овощни дървета и пр.





Освен това, в България живеят множество византийци, които не са духовни лица. Те заемат важни държавни и военни постове, женят се за българки и т.н. Установявайки се трайно на българска земя, те вкарват своята кулинарна култура, формирана от планините на Кавказ, плодородните долини на Мала Азия и традициите на Изтока. Благодарение на това в България се налагат две важни новости. Постепенно кашите отстъпват място на хляба на трапезата и на най-бедните българи. Това става възможно благодарение на по-масовото навлизане на пещите в бита на българите, най-вече от градовете. Но и селото не остава по-назад – пещта на бедното селско население се казва „подница”, която днес наричаме с чуждата дума „сач”. Подницата се запазва чак до средата на ХХ век, а днес може да бъде възродена отново.



Втората важна новост е обогатяването и усъвършенстването на кулинарните техники и кухненската посуда. Освен варенето и печенето, навлизат пърженето и задушаването, т.е. още през Средните векове в България се използват всички съвременни готварски техники. В градска среда се появяват специални керамични съдове за варене на пара, за поддържане температурата на храната. Още през Х век се създава широк набор от луксозна кухненска керамика за сервиране, която е достъпна дори и за обикновените хора – занаятчии, търговци, войници и пр.

Навлизат подправките от Индия и Китай, които днес се смятат едва ли не за „новост” – канела, джинджифил, шафран, звездовиден анасон, карамфил, кардамон. От Византия идва и рибеният сос, който е почти идентичен със съвременните азиатски сосове за осоляване.



Разбира се, пак от Византия идват и пороците: чревоугодничество, лакомия, пиянство, постоянно подлагани на критика през българското Средновековие, но никога изкоренени докрай.

5 views