Кухнята на "Соц"-а

Updated: May 4

Един преразкар за храната по българските земи в няколко части през погледа на Димитър Боев - член на Шефс Клуб София



За социализма има много митове, а и хората също обичат да митологизират миналото си и техните младини. Но когато говорим за различен строй и начин на живот и организация на обществото, трябва да сме много внимателни и да правим разлика носталгия и факти. Не съм роден във този строй и не съм имал досег до него. Познанията ми са от разказите на различни хора, който са прекали младините си в този ред и култура. Забелязвам, обаче, че всички говорят за храната и как тя е била екологична. Едва ли не пилетата и зеленчуците са били щастливи във този строй, а демокрацията е развалила храната и сега всичко е гадно и генетично модифицирано и причинява болести. Е, ето това е носталгията. За съжаление, колкото и да не ви е приятно да ви кажа, не е било така. Не твърдя, че комунистическото минало е било само лошо. Може да е имало много хубави неща, но това не са храната и кулинарията.


Храната и продуктите през този период са били доста оскъдни, а кулинарията - като пустиня. Един от митовете е, че изобилието е било огромно. Но реално НРБ е имала огромни проблеми с храната. Хората си спомнят как всичко е било по 5 стотинки или по левче, но забравят как са чакали на опашки, за да се сдобият със един килограм портокали или месо, а в магазините е имало само по един или два вида продукти.

Хората говорят че продуктите са били чисти и контролът бил много строг, но да не забравяме, че за НРБ има достатъчно свидетелства, че комунистическата индустрия произвежда „прединдустриални“ продукти. Но също има и многобройни доказателства, че те рядко са доброволен и съзнателен избор от страна на режима. По-скоро те са резултат от неговата безпомощност – НРБ страда от недостиг на конвертируема валута през всичките си години на съществуването й техническият й напредък изостава в сравнение с развитите демокрации и достъпът й до суровините и технологиите е неравномерен.



Накратко, производството на храни, търговията с тях и заведенията за обществено хранене в комунистическа България са декларативно идеални. На практика обаче, заради своята несъстоятелност комунистическата хранителна индустрия е унищожила и обезсмислила труда и интелектуалните постижения на мнозина добри специалисти. Тя е блокирала развитието и на кулинарната култура на българския народ.

Шопска салата , Снежанката , кюфтетата, кебапчетата това са само част от ястията произведени от този строй, за да създадат някаква хранителна култура, за да прикрият недостига на храна и проблемите, като например недостигът на хубави кътове меса е накарало производителя просто да мели всичко и да го представя във вид на скара.

Пак подчертавам не казвам , че комунизма е лош имал е хубави неща , но е имал и много лоши специално по отношение към храната и едно не мога да разбера как хората през цялото това време след този строй не успяха да погледнат без розовите очила и да видят което е било реално и кое не.




Не казвам че трябва да го мразим защото е част от историята, но трябва да погледнем реално и да вземем ако е нужно нещо от него. Отношението му към храната може да не е било уникално, но то е част от един период от живота, и е част от култура. Ако приеме всичко реално и го погледнем трезво можем да направим нещо уникално от тази култура погледнете само ресторант "Столовая 57 " Едва ли сте чули за него нали той е нов и във модерния свят и град като Москва предлага кулинарното изкуство от комунизма във хубав стил и много по хубави продукти и го прави със огромен успех, но това е защото хората там са погледнали всичко не само то носталгичната част, но са видели и фактологията. Надявам се статията да ви е харесала.

12 views