Забравеният баща на българската модерна кулинария


Както всяка една известна кухня, било то френската или

италианската, всяка има своите герой и хора, който са

я развили до огромна степен и оформомили такава каквато я познаваме днес. Французите са майстори на създаването на кулинарни легенди. Техните шеф-готвачи от времето на двора на Краля слънце до днес са превъзнасяни като истински звезди. Те почти не пропускат повод да се похвалят с имена като Ескофие, Пол Бокюз или Ален Дюкас, което ни накара да се заровим в българската кулинарна история и нашите шеф-готвачи. Това е статия за един по различен готвач, забравен, но също така

много известен за времето си. Готвач, за който

младите са се блъскали да имат възможноста да се учат от него и да са негови чираци.

Драги читатели, в стази статия ще ви запознаем на кратко с бащата на модерната българска кухня - Нацко Сотиров (1894-1968 г).

Той започва своята кариера като общ работник в

кухнята на Княз Фердинанд. Князът е бил известен ценител на добрата кухня, като закъсняло ястие или недоизпипан сос неизменно предизвиквали гнева му. Всеки ден той лично одобрявал менюто, което било отпечатвано на луксозна хартия, а хайлайфът се надпреварвал да следва екзотичните му за времето си кулинарни вкусове. Нацко Сотиров започва работа като общ работник в кухнята на княза едва 14-годишен и се учи от тогавашния главен готвач – Салвадор Сакардо, но със уменията си и осърдната си работата той се издига бързо в кухненската бригада, за да стигне до позицията главен готвач на Цар Борис 3. Като между временно участва даже във Първата Световна Война и се уволнява със три ордена, а

след това се отдава изцяло на готвенето за Царя. Той е бил гений за времето

като печели титлата за майстор на сосовете в цяла Европа. Знае се, че много

млади готвачи от цяла Европа са се редели на опашка, за да могат да се учат

от него и да успеят да вземат неговите техники на готвене.


След преврата през 1944 г. и последвалото заминаване на царското семейство, уменията на Нацко Сотиров са оценени от новата върхушка. Той готви за Васил Коларов и Георги Димитров до пенсионирането си през 1948 г. След това посвещава десет години на труда на живота си – книгата „Съвременна кухня”, включваща 3000 избрани рецепти. Книгата е забележителна по ред причини, не само защото се явява изключение за времето си и конюнктурата с космополитния си дух, но и защото е доказателство за майсторството и креативната визия на автора й. Той не просто дава рецепти, но и структурира технологиите за приготвянето им така, че да се оптимизира времето, прекарано в кухнята, без от това да пострада крайният резултат. Звучи почти анекдотично, но в разгара на социализма и пословичната му липса на луксозни продукти и разнообразие Нацко Сотиров разкрива на своите сънародници тайните


на приготвянето на аспержи, трюфели, змиорки, ярки и други гурме деликатеси.


Един своеобразен мост към европейското ни бъдеще и напомняне, че вкусната храна всеки път ще печели повече сърца на своя страна.



112 views